— О, но аз имам теб, Нора.

— О, но аз не съм нито толкова млада, нито толкова хубава, колкото бях навремето — отвърна Нора и го хвана за ръката. — Веднъж в живота си всеки мъж трябва да кръшне.

— Наистина ли го мислиш?

— Знам го!

— Но това води до развод. Когато някой оглупял старец почне да тича след млади момичета.

— Не и ако съпругата му има глава на раменете си. Не и ако разбира, че той не е искал да я наскърби, а просто е много тъжен, изгубен, уморен и объркан.

— Познавам доста мъже, избягали с разни мис Епълтри, които са се отчуждили от жените и децата си и са превърнали живота си в каша.

Умълча се мрачно.

— Е, имал съм доста тежки мисли всяка минута, всеки час и всеки ден. Човек не бива да мисли толкова много за млади жени. Не е хубаво, това е като някакво природно бедствие. Не бива да мисля за това толкова напрегнато и сериозно.

Довършваше закуската си, когато отвън се позвъни. Двамата с Нора се спогледаха. На вратата леко се почука.

Той сякаш искаше да стане, но не можеше да се насили, така че Нора се надигна и отиде до вратата. Бавно завъртя дръжката и надникна навън. Дочу се разговор.

Джордж затвори очи и се заслуша. Стори му се, че чува две жени да приказват на прага. Единият глас беше тих, а другият сякаш набираше сила.

Няколко минути по-късно Нора се върна на масата.

— Кой беше? — попита той.

— Търговка — отвърна тя.

— Какво?

— Търговка.

— Какво продаваше?

— Каза ми, но говореше толкова тихо, че почти не я чувах.

— Как се казваше?

— Името й ми убягна — каза Нора.

— Как изглеждаше?

— Беше висока.

— Колко висока?

— Много висока.

— И хубава?

— Хубава.

— Какъв цвят беше косата й?

— Като слънчева светлина.

— Така значи.

— Така. А сега виж какво ще ти кажа. Пий си кафето, ставай, връщай се горе и си лягай в леглото.

— Я повтори.

— Пий си кафето, ставай…