В Непал живял един махараджа, който имал такъв слон-водач. Слонът живеел в двореца. Махараджата казал, че освен него никой няма право да го язди, тъй като той уважавал слона заради безбройните му качества… Аз видях този слон. Когато махараджа Бир Шамшер отиваше в джунглата на лов за слонове, той вземаше своя слон със себе си. Махараджата познаваше своя Биджили, което значи „сияйни“. Слонът беше много малък, но ако ловът беше безуспешен, по заповед на своя стопанин слонът отиваше в джунглата и винаги довеждаше друг слон — такъв беше неговият магнетизъм. Той не обичаше да лови слонове, защото беше обзет от милосърдие и никога не би го правил, ако не го заставяха пазачите, а когато виждаше другите слонове, в началото си извръщаше главата. Това показва, че дори сред животните съществува пророческа тенденция.

Понякога откриваме тази пророческа тенденция в родителите. По какъвто и път да вървят, те се стремят да насочат своите деца по друг, по-хубав и по-възвишен път. Понякога откриваме подобни способности и в приятеля си — какъвто и опит да има, той желае да предпази от него своите приятели. Но само избраните, благословените души наистина притежават тази наклонност. Тя не се среща във всеки родител и във всеки приятел. Да имаш такива родители и такъв приятел е най-великата благословия.

Каква е целта на пророческото служене? Еволюцията на човека е протекла по такъв начин, че в древността той е бил много по-близо до животните, отколкото днес. Понякога се е грижил само за прехраната си и основната му цел била да отнеме храната от другите, без да го е грижа за резултатите от своите действия. Така е било, докато човекът не е бил пробуден от животинското си съществувание.