Пророците били изпратени, за да разбудят човека, по същия начин днес много хора не са способни сами да се събудят сутрин и ползват будилник. Пророците били такъв сигнал. От време на време, за да събудят народа, се нуждаели от власт и тогава се появявал пророкът-цар, подобен на Соломон. Понякога хората били привличани от красотата и тогава се появявал Йосиф, чието лице било толкова красиво, че всички сърца се разтопявали под влияние на неговия магнетизъм.

Божествената Сила винаги намира проявление, изпращайки такъв пророк, който е необходим за дадената епоха. Когато било необходимо уважение, появявал се Яков, пред когото всички се прекланяли. В епохата, когато музиката се възприемала в дълбочина и предизвиквала всеобщо възхищение, се появявал Давид, надарен с прекрасен глас и способност да свири на арфа. Той изпращал своето послание в песни. Всеки пророк се явява в такъв облик, в какъвто хората от дадената епоха биха могли да го разберат. Тъй като разумът на човека първоначално не бил достатъчно развит и „Аз“-ът замъглявал очите на всички, пророците били длъжни да променят преди всичко собствения си „Аз“. Именно затова са пророци. Когато идеята за собствения „Аз“ засенчва очите на душата, душата ослепява.

Съществува едно изречение, че думите на всеки пророк са подобни на печатите, поставени на тайните на Бога. Това означава, че както печатът защитава съдържанието на писмото и когато печатът се счупи, това, което искаме да прочетем, става достъпно, така се случва и с думите на пророците. Печатът не е писмото, той е просто печат — такива са и думите на пророка. И все пак идва момент в живота на човека, когато той е способен да счупи печата. Писмото може да бъде отворено след месец, след пет месеца, след пет или повече години, но такова време задължително ще настъпи, а когато се премахне печатът, тогава всичко става ясно, като в отворено писмо.