Нима източникът на всички истини не е скрит в сърцето на всеки човек, бил той християнин, мюсюлманин, будист или юдей? Нима всички ние не сме част от този живот, който наричаме духовен и божествен? Да бъдеш само този или онзи означава да не отидеш по-далеч от това или онова. Благословението, придобивано в уединение, е скрито във всеки човек, той го е наследил от небесния Отец. В мистичната терминология това се нарича Всепроникваща Светлина

Суфият гледа на целия живот като на един живот, на всички религии като на своя религия. Наречете го християнин и той ще каже, че е такъв, наречете го мюсюлманин и той ще се окаже такъв, наречете го индус и той ще отговори, че се чувства такъв. Наречете го както желаете, той няма да започне да спори. Кой го е нарекъл суфи?

Човекът е целта на творението и той е висше същество, защото е човек. Единствен той знае целта, за която е създаден, причината, поради която е тук. Кокошките и кучетата не знаят това. Всяко друго същество в действителния свят би желало да стане човек. Джиновете искат да станат хора, както и скалите, растенията и животните.

Но не такъв човек, какъвто се появява обикновено, се е стремила да създаде божествената Сила. Този човек, който иска да види Бог, не бива само да яде, да пие и да спи като животно. Ако човек иска да знае какъв трябва да бъде, нека сравни себе си с животните. Той яде и те ядат; той пие и те пият, той спи, те също спят

Известно е, че само човекът притежава чувство за отговорност. При животните го няма. Разглеждайки го, Коранът учи: „Ние предложихме нашето бреме на небето, земята и горите, но те се отказаха да го носят и бяха изплашени от него. Тогава ние предложихме нашето бреме на човека и той го прие“. Само човекът поема и върху себе си отговорността за своите постъпки. По-нататък се казва: „Наистина, човекът е жесток и глупав“.