Глупав е, защото смята за свое онова, което принадлежи на Бог. Много хора не искат да се женят, тъй като смятат, че да имаш жена и деца е отговорност. Те не разбират, че жената и децата са от Бога и Той ще се погрижи за своите. Човек е жесток, защото използва във вреда на другите властта и силата, които в действителност също принадлежи на Бог. Нашата воля, нашата сила — всичко това принадлежи на Бога, а ние все казваме „мое“ и „моя“. Приписваме ги на себе си.

Пазачът стои на своя пост от вечерта до сутринта. През деня не е необходим будилник, защото и така е ден. Пророците биват изпращани по време на нощта. Те идват с едни и същи послания, но под различни имена. Една и съща божествена мъдрост говори във всеки от тях. Но ако попитате евреина: „Ти признаваш ли Кришна и Рама?“ — той непременно ще отговори: „Никога не съм чувал за Кришна и Рама. Признавам Мойсей, защото така е написано в моята книга“ Ако попитате индуиста: „Ти признаваш ли Мойсей или Христос?“ — той ще каже: „Не, аз признавам Рама, Кришна, Вишну и Ведите. Вие можете да вярвате в Христос и Мойсей, а аз си вярвам в Рама, Кришна и Вишну“. Има такива, които предпочитат Кабалата пред Библията и признават само нея. Обръщайки съм към католиците, ще чуете: „Няма друга църква, освен моята“. Всички признават отделни имена, личности, но не признават истината. Те искат да затворят Кришна в храма, Христос в църквата и Мойсей в синагогата. Ето защо днес са много онези, които търсят истината.

Във всяка епоха, посланието се е разкривало все по-ясно и по-ясно, в съответствие със способността на света да го чуе и приеме и така е продължавало до най-последното и най-ясно откровение — посланието на Мухаммад, печатът на пророците. След това не са били необходими повече пророци

Работата на суфия не се състои в това да се намесва в която и да е религия и да натрапва своята вяра на други. Суфият на никого не казва в какво и как да вярва. Суфийският учител, муршидът, е приятел и проповедник.