Уил отново кимна и тя коленичи до него и Троун.

Незнайния, Хирад и Дензър отидоха да седнат при елфа до входа на тунела към пирамидата. Така разкъсването остана в небето зад тях, но усещаха огромното заплашително присъствие. Хората на Дарик още събираха из площада трупове за погребалните клади. Стилиан и Закрилниците не излизаха от пирамидата — явно разнищваха смисъла, скрит във всяка руна, картина и мозайка.

Пълководецът Рай Дарик се присъедини към Гарваните, когато Незнайния раздаваше чаши с кафе от котлето над огъня, който Уил бе запалил.

— Не ми е приятно да подхващам този разговор… — промълви Дарик. — Но колкото и величава да е победата, сега сме кажи-речи триста души, а между нас и домовете ни има петдесетина хиляди западняци.

— Забавно, а? — подхвърли Илкар. — Замислете се какво постигнахме, а се оказва, че само сме дали на Балея шанс да се спаси. Не се знае как ще завърши всичко.

— Значи стига сме се къпали в лъчите на славата — изсумтя Хирад.

— Не подценявайте направеното от нас — обади се Дензър, проснат по гръб и подпрял тила си с длани. — Предотвратихме неизбежната победа и господство на Върховните вещери над Балея. Унищожихме ги и така стигнахме до истинска надежда. Поне на това можем да се радваме.

— Ще се опитам — пак се усмихна варваринът.

— И помнете, че сега западняците са лишени от магия.

— Ние пък нямаме армии — напомни Илкар.

— Питам се ще има ли къде да се завърнем… — проточи Незнайния.

— Можем да научим какво става чрез мисловна връзка — предложи Дензър.

— Благодаря за напомнянето — сопна се Илкар. — Ти защо не поспиш, след като се изтощи?

— Селин вече направи каквото трябваше… — чу се зад тях гласът на Стилиан.

Господарят на Хълма в Ксетеск излезе сам от плътната сянка в тунела. Изглеждаше блед и уморен, косата му провисваше по раменете.

— Може ли? — посочи котлето.

Незнайния сви рамене и кимна. Стилиан си гребна кафе с чиста чаша и седна при Гарваните.