— Не е мое — повторих. — При това да си мистик и вярващ не е едно и също. Но това не ви засяга.

— Прекрасно! — възкликна гостът от неизвестното. — Но щом не вярвате в нищо подобно, защо се съмнявате, че аз съм човек?

И още пита!

— Има факти и логика — промърморих.

— Нима те опровергават думите ми?

— И още как! Призрачната девойка. Вашето покривало…

— Покривало? — Той погледна дрехата си с недоумение. — Не разбирам…

— Светлината — поясних. — Няма сенки.

— А-а! Е, й какво от това?

— Няма такава материя.

— Но точно това потвърждава думите ми! Именно човекът създава това, което го няма.

— Или извънземният разум…

— Който в момент на уплаха (а вие, да си призная, тогава ме уплашихте) извиква на руски? Къде ви е логиката? Нима не е ясно, че аз съм обикновен човек, само че от друг век?

За секунда онемях. Това трябва да се смели. От друг, значи, от някой бъдещ век… Н-да…

— Да допуснем — казах на края. — А девойката?

— Какво — девойката? Отклонение от нашата действителност. Обикновен фантом, вече ви обясних. Та на ли познавате холографията!

— Но нейните образи не се разхождат нощем! Не нападат хората! А още по-малко се местят във времето. Това е невъзможно, фантастика!

— Напротив, щом е фантастика, значи, е възможно.

— Какво, какво? Ако е фантастика, значи… Това е дивотия!

А какво са за миналия век телевизията, космическите полети, съживяването след смъртта, ако не фантастика? И за вас бъдещето неминуемо ще се окаже същото. Оттук и простият логически извод: фантастиката е първият признак на идващата реалност.