Най-лошото от всичко беше комбинезонът му. Той не можеше да бъде продукт на човешки ръце, защото тъканта му… Тя поглъщаше светлината! Нито блясък, нито преливане, нито една гънка не беше в сянка и все пак този саван на мрака по някакъв необясним начин не само релефно очертаваше тялото, но и показваше всяко движение на здравите мускули, макар че пълната липса на светлини и сенки трябваше да направи това невъзможно. Толкова невъзможно, че прозаичната светлина на нощната лампа съвсем не отведнъж ми показа тази неестествена особеност на облеклото му. Но когато най-после я забелязах, по-точно казано, когато съзнанието я възприе и оцени, то сякаш под черепа ми премина мъхната лапа с остри нокти.
— Кой сте вие?! — извиках аз.
— Човек — изглежда нервността ми искрено учуди, даже огорчи непознатия. — Наистина, не съвсем такъв като вас.
— Не съвсем… Нещо като онази девойка?!
— Нищо подобно! Тя беше обикновен фантом. Не разбирам реакцията ви.
— Ах, значи така… — Въпреки нежеланието ми в мен внезапно се пробуди иронията. — Значи, нищо особено, всъщност обикновен призрак…
— Не призрак — пришелецът се намръщи с досада. — Фантом. Това са различни неща, тъй като фантомите за разлика от призраците съществуват физически.
— Радвам се да го чуя… Много, много интересно, особено когато започват да те нападат…
— Това е досадно, по наша вина, стечение на обстоятелствата, извинете ни, моля ви.
— Е, какво пък толкоз! Един… ъ-ъ… фантом повече, един по-малко, дреболии!
Махнах с ръка, което предизвика усмивка на лицето на госта.
— Странно — каза той. — Струваше ми се, че хуморът и мистиката са несъвместими. Въобще, аз си представях един мистик малко по-другояче.
— Един мистик ли? — аз се задъхах от възмущение. — Кой тук е мистик?!
— Вие.
— Аз?!
— А нима не?
Той посочи разпятието.
— Не е мое — казах рязко, защото се разсърдих не на шега и вече не чувствувах никакъв страх. Който и да беше този нощен гост, той нахлу в моя свят, в моята действителност, която аз съвсем не смятах да отстъпвам на никакви пришълци, та макар и да бъдат три пъти фантоми или някакви си други, от друго измерение, биороботи. Сърцето ми биеше бавно, аз бях спокоен като арктически айсберг.