Почти без нужда рецепторите му сканираха далеч напред. Знаеше, че Корлано не притежава изключителна защита. Не очакваше никакви проблеми.

Кой бе хвърлил мрежите върху лъва?

Имаше нещо много далечно и значително извън курса… Но при изпълнение на задача един световен разрушител нормално няма да се отклонява заради такива дреболии.

Устреми се към Корлано със заредени оръжия.

Уейд Келман се почувства неловко в момента, когато погледът му попадна върху нещото. Отмести очи към Макфарланд и Дорфи.

— Оставихте ме да спя, докато сте проследявали този боклук, коригирали сте орбити, залавяли сте го? Давате ли си сметка колко време е загубено?

— Трябваше да си починеш — каза дребният мургав мъж на име Дорфи, като гледаше встрани.

— Глупости! Знаехте, че щях да кажа «не»!

— Би могло да си струва, Уейд — отбеляза Макфарланд.

— Това е контрабанден курс, а не спасителна акция. Времето е важно.

— Е, сега го хванахме — отвърна Макфарланд. — Няма смисъл да спорим за вече стореното.

Уейд преглътна неприятен отговор. Можеше да пришпорва нещата само дотук. Всъщност не беше капитан в истинския смисъл на думата. Тримата бяха еднакво вътре — равни инвестиции, равен риск. Но той можеше да пилотира малкия кораб по-добре от тях. Това и уважението им към него до този момент бяха съживили командирските му рефлекси от по-щастливите и същевременно по-тъжните му дни. Ако го бяха събудили и бяха гласували за това дребно спасяване, той очевидно щеше да загуби. Но Уейд знаеше, че ще разчитат на него в случай на нужда.

Кимна рязко.

— Добре, хванали сме го — каза той. — Какво е, по дяволите?

— Да пукна, ако знам, Уейд — отговори Макфарланд, набит светлокос мъж със светли очи и крива уста. Погледна навън през ключалката в машинарията на нещото, набързо закачено за тях. — Когато го забелязахме, помислих, че е спасителна лодка. Има приблизително същите размери…