— И?

— Сигнализирахме, но никакъв отговор…

— Искаш да кажеш, че сте нарушили радиомълчанието заради това парче старо желязо?

— Ако беше спасителна лодка, вътре би могло да има хора в беда.

— Никак не прилича на нещо подобно, като се има предвид халът му. И все пак — въздъхна той — си прав. Давай нататък.

— Няма и никакви признаци на електрическа активност.

— Значи го свалихте само за тоя, дето духа, а?

Дорфи кимна.

— Май така излиза — каза той.

— Да не би да е пълно със съкровища?

— Не знам с какво е пълно. Обаче не е спасителна лодка.

— Е, това и аз го виждам.

Уейд се втренчи през отворения шлюз във вътрешността на нещото. Взе фенерчето от Дорфи, пристъпи напред и светна. Сред страшната машинария нямаше място за пътници.

— Хайде да го зарежем — предложи той. — Не знам какъв е тоя боклук в него, пък и без това е повреден. Съмнявам се, че си струва да мъкнем тая маса където и да било.

— Бас държа, че професорката може да се сети — каза Дорфи.

— Оставете горката жена да поспи. Тя така или иначе е товар, а не екипаж. Какво я интересува що за чудо е това?

— Да допуснем — само да допуснем, че е някакво ценно оборудване. Някой може да иска да плати за него.

— И да допуснем, че е хитра бомба, която още не е избухнала?

Дорфи се отдръпна от люка.

— Не ми е минавало през ума.

— Аз казвам да го изхвърлим.

— Без дори да го разгледаме по-подробно?

— Именно. Дори не мисля, че можеш да се провреш много навътре в него.

— Аз ли? Ти знаеш много повече за инженерството от нас.

— А, значи затова ме събудихте, нали?

— Е, след като вече си тук…

Уейд въздъхна. После бавно кимна.