— А оня вероятно е улучил него — отбеляза Макфарланд. — Ти как мислиш, Уейд?

— Мисля — отговори Уейд, — че никога вече няма да имам нищо общо с някого от вас.

Изправи се и отиде да седне при Джуна. Взе и магнетофончето си и пусна музика. Тя се извърна от екрана пред себе си и слабо му се усмихна, когато той седна до нея на койката й.

— Ще се грижа за теб — каза й той, — докато повече няма да ти трябвам.

— Би било много хубаво — отвърна тя.

Преследваш. Преследваш. Идваха. Цели пет. Големият трябва да ги беше повикал. Да изскочи зад тях и да унищожи последните два, преди останалите да разберат какво става. Нов скок, удар по левия фланг и следващ скок. Те никога не са се сблъсквали с такава тактика. Отскок. Стрелба. Скок. Нов скок. Стрелба. Последният се върти като пумпал, опитва се да предугади действията. Удар. Изстрел право в него. Готово.

Последният куибийски-куибийски-кел във вселената напусна бойното поле, за да потърси суров материал за лек ремонт. После, разбира се, ще му трябва още, за да може да се самовъзпроизведе. Кой бе хвърлил мрежите върху лъва?