— Те построили собствени берсеркери, но различни от оригиналните. Разработили машина убиец, която напада само берсеркери — антиберсеркерски берсеркер — за защита на родната си планета. Но били останали твърде малко. Всички в света им се впрегнали на работа и явно направили нещо, на което може да се разчита — програмирали къси скокове в и извън други космически пространства, откъдето ги нападали. Но явно се сблъскали с огромно числено превъзходство при последната яростна масова атака. В крайна сметка всички били избити.

Корабът се разтресе. Обърнаха се към люка.

— Отрязал го е — каквото ида беше — констатира Макфарланд.

— Не би трябвало толкова да разклати целия кораб — възрази Уейд.

— Може, ако е започнало да се ускорява в мига, в който са го освободили — каза Джуна.

— Но как да го направи, като всички контролни вериги са му запечатани? — попита Уейд.

Тя погледна мазните петна по работния си комбинезон и каза:

— Възстанових ги, когато научих истината. Не знам какъв процент от старите си възможности все още притежава, но знам, че се кани да нападне берсеркера.

Капакът на люка се завъртя и оттам се появи Дорфи. Той започна да разкопчава костюма си, докато механизмът се въртеше обратно, за да се затвори.

— Трябва веднага да се махаме оттук! — извика Макфарланд. — Този район ей сега ще се превърне във военна зона!

— Ти ли ще пилотираш? — попита го Уейд.

— Не, разбира се.

— Тогава ми върни пистолета и се махни от пътя ми!

Той взе оръжието си и се отправи към мостика.

Наблюдаваха, доколкото им позволяваше разделителната способност на екраните, тромавите движения на гигантския берсеркер, светкавиците от мощните му изстрели, атаките и внезапните изчезвания и появявания на мъничкия му нападател.

По-късно, малко след като образите изчезнаха, на фона на звездното черно се появи огнено кълбо.

— Улучил го е! Улучил го е! Куиб-куиб го е улучил! — извика Дорфи.