Никол се огледа. Корабна каюта! Гола, стените, подът и таванът от дъбови дъски, само до едната стена моряшка койка на два етажа. Разстоянието между леглото и насрещната стена беше съвсем малко — отсреща се виждаше малък кръгъл илюминатор. В единия край на каютата имаше врата, в другия бяха струпани един върху друг сандъци и куфари, завързани с въжета към стената. В ъгъла се виждаше малък нисък скрин, върху който бе поставен мангалът с дървените въглища. Тя изведнъж осъзна, че това полюляване е просто движението на кораба при спокойно море.

— Нищо не разбирам! — каза Никол. — Защо е необходимо някой да ме отвлича, по-точно да отвлича Бианка в Америка?

Джени отиде до един от големите пътнически сандъци, отвори капака и извади малък портфейл, завързан с лентичка.

— Май че ще е по-добре да прочетете първо това.

Съвсем объркана, Никол развърза лентичката. В портфейла имаше два листа хартия, запълнени с едър почерк.

Скъпа моя Бианка,

Надявам се, че Джени вече ти е обяснила всичко. Надявам се също така, че не си ми много ядосана заради моите «варварски» методи да те доведа при себе си. Зная колко предана и съзнаваща дълга си дъщеря си ти, известно ми е колко се безпокоиш за здравето на баща си. Бях готов да чакам, докато той е прикован от болестта си на легло, но сега вече не мога да чакам повече. Намерих пощенско корабче за пътуването ти до Америка, защото тези кораби са по-бързи от останалите. На Джени и Еймъс е наредено да осигурят всякакви храни, необходими за пътуването, а така също платове и всичко необходимо за твоя нов гардероб, тъй като при тези обстоятелства на тръгване ти ще си без всякакви дрехи.