Джени е отлична шивачка, ще видиш.
Макар и да зная, че вече пътуваш към мене, все се страхуваш да не се случи нещо. Затова наредих на капитана да ни венчае по моряшкия закон, отдалече. Така че дори баща ти да те намери преди да си пристигнала при мене, ти вече ще си моя съпруга. Зная, че ще ме наречеш насилник и тиранин, но моля те, трябва да ми простиш! Помни, че правя това, само защото те обичам и съм страшно самотен без тебе.
Когато се видим отново, ти вече ще си моя съпруга. Броя часовете.
С цялата си любов,
Никол задържа писмото няколко секунди в ръцете си. Имаше чувството, че е надникнала непозволено в нещо интимно, в един чужд живот. Тя се усмихна. Виж ти! Всички говорят, че американците нямали никакво чувство за романтика, а този мъж бе организирал пяно сложно отвличане, за да вземе жената, която обича…
Тя погледна към Джени:
— Той трябва да е много мил човек, човек, обхванат от едно голямо чувство. Завиждам на Бианка… Кой е Еймъс?
— Ох, Еймъс! Клей го изпрати с мене като ваш телохранител, но по пътя за Англия се разболя… — Джени сви очи, не искаше да си спомни дори за онова ужасно пътуване, при което умряха пет души.
Еймъс не можа да оцелее.
— Съжалявам — каза Никол и стана от койката. — Отивам при капитана, да изясним случая. — Тя зърна образа си в огледалото над раклата и ахна. Косата й беше разчорлена, ситните къдрици се бяха разсипали по лицето й. — Дали ще се намери някакъв гребен?
— Седнете, аз ще ви среша.
Никол се подчини с благодарност.