— Ти ли си, мой любими? — И девойката пристъпила до момъка и казала: — А аз мислех, че ще заваря тук гърбавия коняр. Кажи ми: кой от двамата е мой съпруг?

И Бадредин отвърнал:

— Можеш ли да се съмняваш, че съдбата е отредила аз да бъда твой съпруг, о, господарка на сърцето ми? Твоята женитба с грозния гърбушко беше само една шега, за да се посмеят сватбарите.

И след това обречените един за друг щастливци дълго си шепнали нежни слова и после Бадредин легнал в нозете на везирската дъщеря. Когато и двамата се унесли в сън, добрият дух отишъл при самодивата и й казал:

— Време е вече да свършим това, което започнахме. Сега е твой ред да пренесеш момъка на онова място, отдето го взехме.

И самодивата поела внимателно Бадредин, сложила го на гърба си и полетяла с него към Басра. Но скоро тя се изморила и усетила, че няма повече сили да лети нататък, затова се спуснала към земята и оставила момъка пред една от вратите на град Дамаск.

На разсъмване, когато пазачите отворили градските врати и хората започнали да сноват насам-натам, голямо било учудването на всички, които видели спящия момък само по риза и шалвари.

— Добре си е пийнал, щом и досега не се събужда — рекли някои.

— Позакъснял е снощи някъде и е намерил вратите затворени, та затова е заспал на голата земя — добавили други.

В това време подухнал лек ветрец и Бадредин отворил очи. Изненадан от насъбрания народ, той попитал:

— Кажете, добри хора, къде се намирам и какво се е случило с мен?

Тогава един от тълпата извикал:

— Нима не знаеш, че ти си пред вратите на Дамаск?

— Пред Дамаск ли? — учудил се момъкът. — Как е възможно това? Та нали снощи аз заспах в Кайро?

Хората се разсмели и заговорили:

— Гледай го ти какъв шегобиец!