— Не шегобиец, а лъжец!

— Не, той е луд!

А Бадредин се оправдавал:

— Кълна се в аллаха, че говоря самата истина! Уверявам ви, че снощи бях в Кайро, а миналата нощ прекарах в Басра!

— Помисли си, момко, какво приказваш! — рекъл един старец. — Как е възможно миналата нощ да бъдеш в Басра, снощи в Кайро, а днес да си в Дамаск? Ти навярно още спиш и не можеш да се събудиш!

— Жалко, че е такъв хубавец, а пък говори глупости! — обадил се друг.

— Аз зная много добре какво говоря — извикал Бадредин. — Снощи празнувах сватбата си в Кайро!

— Женил си се насън!

— Не е насън! — препирал се момъкът. — Цяла вечер стоях редом с гърбавия коняр, а после невестата избра мене за свой съпруг. Но кажете ми, добри хора, къде ми е чалмата, къде ми са дрехите и кесията с жълтиците, която ми даде търговецът от Басра?

При тия думи народът вече напълно повярвал, че има работа с луд човек, и още по-яростно започнал да хули Бадредин.

Огорчен и смутен, нещастният момък тръгнал към града и тълпата се спуснала подире му с викове:

— Луд! Луд!

Бадредин съгледал разтворената врата на една баничарница и се вмъкнал вътре, за да се спаси от хулите и подигравките. А стопанинът на баничарницата бил едър здравеняк, познат на целия град като голям побойник — затова никой не посмял да влезе в дюкяна му и скоро тълпата се разпръснала.

Като видял Бадредин, баничарят останал смаян от хубостта му и рекъл:

— Кой си ти, момко, и откъде идеш?

И Бадредин му разказал патилата си с най-малки подробности.

— Твоята история е наистина необикновена! — казал баничарят. — Но аз те съветвам да не я разправяш на хората, защото никой не ще я повярва. Остани при мен, докато аллах те озари с милостта си и те спаси от злочестините. Аз нямам деца и ако искаш, мога да те осиновя.

— На драго сърце — съгласил се момъкът.

И баничарят излязъл на пазара, купил разкошни дрехи и пременил Бадредин. После двамата отишли при съдията и в присъствието на свидетели узаконили осиновяването.