Брет се поусмихна.

— Мислех за онази малка мъжкарана, Сторм.

— Каква красавица, а — каза Грант с възхищение. — А и не е много малка.

Брет се засмя.

— Не, не много.

— Никога преди не е напускала Западен Тексас.

— Откъде знаеш?

Сега беше ред на Грант да се усмихне.

— От известно време знам всичко за госпожица Сторм Браг. Пол е убедил Марси да я вземе под крилото си и да й помогне да се превърне в елегантна дама. Марси знае за Сторм повече от всеки друг, с изключение на семейството й, и се кани да се прави на добрата кака в следващите няколко месеца.

Брет се подсмихна. Тъкмо в стила на Марси беше да се въодушевява от подобен безумен проект да превърнат една дива тексаска котка в префинена лейди. Сърцето на Марси беше твърде голямо — бог да я благослови. Ако не беше омъжена за Грант, би могла да му стане прекрасна съпруга, красива и съчувстваща. Ако не беше омъжена за добрия му приятел, Брет вероятно би се влюбил в нея. Тя беше една от малкото му познати жени, която беше едновременно дама, чувствителна и отговорна, и в никакъв случай фригидна. Просто рядкост.

— Да опитомиш Сторм едва ли е лесна работа — забеляза Брет, докато минаваха през кованата желязна порта.

— Марси е гениална в това отношение — обърна му внимание Грант.

Брет се разсмя.

— Тя наистина има упоритостта на шотландски териер — съгласи се той. — Значи Сторм никога не е напускала Западен Тексас? Чудя се как ли би изглеждала в бална рокля. — Усмивката му се разшири при тази мисъл. Или по-добре, как ли щеше да изглежда гола?

— Възнамеряваш ли да я ухажваш?

Брет се изкикоти.

— В името на ада, не! Не съм готов психически за съпруга.

— Лошо. Видя ли името си във вестника оня ден? На втора страница, в статията за разширеното корабоплаване.