— Но, разбира се — каза той най-накрая и придърпа сивия си кон.

Тя решително го подмина и изсумтя, когато той подкара край нея.

— Но какво правите?

— Придружавам ви — отвърна той, възвръщайки си донякъде самообладанието си. — Просто знам, че Пол не би ви пуснал да яздите сама.

— Не желая нито да ме придружавате, нито пък компанията ви — изсъска тя. — Мога и сама да се грижа за себе си!

Той я изгледа с превъзходство. Сторм реши, че го мрази.

— Мога да стрелям по-точно и да яздя по-бързо от всеки мъж!

Той с усмивка забеляза, че на бедрото й висеше огромен пищов.

— Интересен аксесоар за млада дама — подхвърли Брет саркастично. — Може би, би трябвало да бъде включен в обучението на всички изискани госпожици.

Тя изфуча.

— Положително мога да се защитавам по-успешно от някакъв си префърцунен градски комарджия!

Брет трепна и Сторм обърна светкавично коня си в друга посока.

— Довиждане, господин Д’Аршан! Отивам си вкъщи, така че вече няма нужда да се стараете да ми проваляте деня!

Брет обърна собствения си жребец и продължи да язди безмълвно до нея. Щеше да я придружи до вратата и да я достави лично в ръцете на Пол. Момичето нямаше акъл. Ама никакъв.

Въпреки това се усети, че наблюдава съвършеното й тяло, тъй зряло за правене на любов, както и към невероятния й профил. Желанието го обзе като вълна, но той му се възпротиви. От край време си беше чувствен мъж и се гордееше с това, но този път тази чувственост не си беше на мястото.

Тя му хвърли кос поглед.

— Неприлично е да се зяпа.

— Простете.

Момичето бързо го погледна, за да види дали й се подиграва, но изражението му не й каза нищо. Тя пришпори черния си жребец и се впусна в кариер. Брет не можа да не се възхити на стойката й. Яздеше с неосъзната грация, сякаш тя и конят бяха едно. Той дори не се шокира от това, че го беше възседнала по мъжки, защото когато за първи път я беше видял облечена в мъжки бричове, си беше представил точно това. И все пак сега си я представи да язди така нещо друго. Него.