Мари пристигна следобед. Сторм се къпеше в парфюмирана вода, след което се намаза с лосиона, който Марси беше пратила за нея. Миришеше на рози като водата за къпане. Особено старателно тя го втри в напуканите си ръце. Спомни си как Брет бе целунал кокалчетата й и се изчерви буйно. Ръцете на Марси бяха бели като лилии и меки като гълъбов пух. Какво ли си е помислил Брет, когато е докоснал покритата с белези длан на Сторм? И тогава й се бе сторило, че нещо не е наред, че няма ръцете на дама.

Но, по дяволите, аз съм от Тексас и работя в ранчо!

Знаеше, че Брет ще присъства вечерта.

Мисълта за него събуди в нея противоречиви чувства. Първо, беше му сърдита. Вечерта след като той я бе срещнал да язди сама на плажа, Пол дълго я беше наставлявал и бе настоял занапред тя да язди с Брет, Пол или друг мъж за придружител. Смешно! Тя можеше да се грижи сама за себе си — беше го правила години! Беше свикнала да язди свободно, като индианка в пустинята, без натрапници, които да забавят устрема й. Новото ограничение бе изцяло по вина на Брет и тя си беше намислила някои неща, които да му каже, щом се срещнеха. Нямаше право да я порти зад гърба й!

Пък и още не му беше простила, че я нарече дете.

Мари започна да помага на Сторм да се облече. Първо сложиха ефирна дантелена риза, изрязана толкова дълбоко, че зърната на Сторм почти изскачаха от нея. Никога не беше виждала толкова фино бельо. След това дойде ред на копринените чорапи и розовите жартиери с черни розетки. Дантелените, въздушни гащички и ненавистният корсет също заеха местата си върху тялото й. Сторм не беше носила такъв от деня, в който мадам Ламот й взе мерки. Сега, когато Мари я стегна здраво, Сторм изсвистя:

— Не.

— О, трябва.

— Не!

— Мадмоазел, скандално е да не се носи корсет. Трябва. Мадам Марси казва така. — Въпреки дребния си ръст и нежен глас, френската камериерка беше непоклатима. Сторм се почувства прищипната на две. Тя изстена.