— Може би утре.

— Сторм…

Единственото нещо, което със сигурност не беше, бе страхливка. Можеше да си представи реакцията на баща си, ако той беше тук. Щеше да е толкова разочарован, ако я видеше да се крие в къщата на Пол, изплашена да не би някой да я види.

— Добре — каза тя. — Но без корсети, Марси.

Малко по-късно двете седяха в красивия черен файтон на Марси. Сторм носеше кремава муселинена рокля на розови райета с подходяща шапка, накривена шикозно на главата й. Косата й беше изтеглена назад и се спускаше свободно по гърба. Ръкавиците и чантичката й бяха плетени. Обувките към роклята бяха много по-удобни от онези, които бе носила вчера, с ниски токчета. Марси реши, че обущарите са били виновни за болките в краката й. Всъщност, докато каретата се движеше по улица Калифорния и мъжете се обръщаха да погледнат, Сторм се чувстваше поласкана и дори елегантна.

— Какво точно се случи вчера? — попита Марси.

Сторм нямаше нищо против да й каже.

— Рандолф и аз отидохме да се поразходим в градината. Тогава се появиха Брет и Лиан и Брет се направи, че иска да защити репутацията ми. Що за хрумване! Краката зверски ме боляха и Рандолф ми помогна да се събуя. Брет съвсем откачи и настоя отново да ги сложа и да се прибера в къщата. Сграбчи ме и тогава аз не можах да си поема дъх и припаднах.

— Много странно — каза Марси. — Ако беше излязла с който и да е, бих разбрала загрижеността на Брет, но Рандолф е джентълмен и негов приятел.

— Брет Д’Аршан има нужда от урок по маниери — надуто заяви Сторм.

— Скъпа, не знам дали го осъзнаваш, но бъди внимателна, когато се разхождаш сама с мъж. Не всички имат добри намерения, когато водят дама в тъмната градина.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, някои биха се опитали да те целунат, разбира се.

Сторм се разсмя.

— Само да се опитат! С удоволствие ще насиня още едно око!