Марси вдигна вежда.

— Сторм, вчера ти беше красива и всеки мъж там си го помисли. Рандолф е омагьосан от теб, както и, мисля, още половин дузина ергени. Ако не си добра танцьорка, можеш просто да вземеш няколко урока. А аз лично въобще не съм те видяла да се подхлъзваш… е, това се смята за много женствено.

Сторм направи гримаса.

— Аз обаче не съм женствена. Яздя и стрелям, и ловувам, и плувам по-добре от повечето мъже — така казва татко. Висока и силна съм, а краката ми са твърде големи. Ръцете ми са червени и покрити с белези, и захабени, а във всички онези красиви рокли се чувствам като урод. Бих искала да си ида у дома. — Тя преглътна гневно и една сълза потече от окото й.

— Много си женствена, Сторм, и много красива, и аз бих искала да можеше да се видиш през очите на другите. Височината ти е великолепна, ти си една от най-грациозните жени, които съм виждала. Просто имаш нужда да се успокоиш и може би да свикнеш да носиш рокли и обувки.

— Всичко това е толкова глупаво — каза Сторм и подсмръкна. — След шест месеца се връщам вкъщи. Знаеш ли какво правя аз вкъщи, Марси? Работя в ранчото с момчетата. Ходя на лов с братята и баща си. Мога да опека на шиш най-хубавото месо, което можеш да си представиш. Ако бричовете ми се скъсат, зашивам си ги сама с парче лико. — Сторм сложи лакти на масата и опря брадичка на дланите си.

— А какво правиш, ако паднеш от коня, Сторм? — попита нежно Марси.

Сторм вдигна очи.

— Ами качвам се обратно, разбира се.

Марси само я погледна. Сторм осъзна значението на това, което току-що беше казала. Намръщи се.

— Искам да накарам семейството си да се гордее с мен, наистина — каза страстно тя. — Само че е… толкова трудно!

— Ще те заведа на обяд, Сторм. Ела. Ще ти помогна да се преоблечеш.

Но мисълта да се появи пред хора накара Сторм да пребледнее.