Изведе я навън. Лакеят вече беше довел жребеца й и го държеше на известно разстояние от този на Брет. Двете животни искаха да се бият. Той я отведе до черния. Сторм пое юздите от лакея, благодари му, но преди да успее да постави крак в стремето, Брет я сграбчи през кръста и я вдигна на седлото. Не успя да се сдържи. Може би не беше се родил джентълмен, но сега беше такъв. Очите й гневно блеснаха.

— Мога и сама, благодаря ви.

Той се усмихна.

— Не можах да се удържа.

— Ами, опитайте се! — тросна се тя.

Той скочи грациозно на сивия Крал и двамата потеглиха в тръс по алеята. Брет виждаше от изражението на Сторм, че тя не иска да язди с него и че е още сърдита. Той се опита да потисне собствения си гняв.

— Как беше обядът вчера? — попита, надявайки се да е улучил безболезнена тема.

— Впечатлена бях — промърмори тя едва чуто.

Но радостта на Брет при думите й беше кратка.

— Победихте, Брет. Ако Марси не беше там, никога нямаше да се съглася на тази езда. — Тя го погледна. — Защо? Каква игра играете?

Той вдигна хладно вежда.

— Напълно нормално е, уверявам ви, един неженен мъж да се стреми към компанията на красива, необвързана дама. — Галантното ласкателство дойде неканено на устните му. Тя се взря в него за момент с гневни и изпълнени със съмнение сини очи и стиснати устни. След това въздъхна.

— Предполагам, че след всичко, което семейство Фърлейн направиха за мен, би трябвало да ви простя.

— Мислех, че вече сте го направили.

— Знаете, че не е така! — извика тя.

Той не можа да не се усмихне. Каква страстна жена, помисли си той, осъзнавайки, че тя сигурно е дива котка и в леглото. Почуди се дали Рандолф я е целунал в градината онази вечер. Тази неочаквана мисъл го накара да се намръщи. Съсредоточи се върху това, което тя беше казала.

— Още ли се сърдите дето казах на Пол, че излизате да яздите сама?