Той беше обзаведен класически, с махагонови врати, ориенталски килим в кораловочервено и синьо, голямо канапе от винена кожа. Имаше още два френски стола, облицовани с коприна на тънки райета, завеси от синьо кадифе и покриващи целите стени библиотеки. Първата му любовница, Сузан, бе декорирала така стаята за него под зоркия му, критичен поглед, когато беше взел „Златната дама“ и се беше изнесъл от предишния си, по-скромен офис при „Миньорското момиче“ — първата му фирма, първата му инвестиция.

Не можа да сдържи усмивката си, припомняйки си как беше събирал и събирал златен прах, за да стане партньор в онази миша дупка. Доходна миша дупка, наистина, върху която се градеше днешното му благосъстояние. Почти се разсмя.

„Златната дама“ беше едно от най-богатите заведения в Сан Франциско, всеки инч от което бе също тъй луксозен и елегантен, както и кабинетът. Даже вторият етаж — където момичетата удовлетворяваха нуждите на клиентите — беше обзаведен с вкус. Поради недостига на жени в града — дори сега, десет години след златната треска — градската управа и шерифът толерираха къщите с лоша репутация, фактът, че притежаваше „Златната дама“ не накърняваше репутацията на Брет, тъй като това заведение бе най-изисканото в града. Освен това той бе влагал пари и в други предприятия през последните пет години. Притежаваше още хотел, два ресторанта, дял в една спедиторска компания, линия за товарни кораби и част от едно крайбрежно ранчо. Беше купил също така земя западно от Сан Франциско, която хората прекупуваха и застрояваха. На двадесет и шест години Брет беше един от най-богатите хора в Калифорния.

Той извади от брокатената си жилетка златен часовник на верижка. Имаше достатъчно време за кратко дивертименто с настоящата си любовница, Одри, преди да се срещне с партньора си от спедиторската компания, Пол Лангдън. Тъкмо беше наложил черния си полуцилиндър, когато отнякъде в сградата отново долетя трясък и писък на жена. Линда, едно от момичетата, се втурна в помещението.