— Е, няма ли да ме поздравиш с добре дошъл? — присмехулно запита той. — Ела тук, Мериан. — Гласът му се сниши и гальовно замърка.

Подобно на механична кукла, тя се изправи и се извърна с лице към него. Всемогъщи боже, дали нямаше да я убие? Връхлетя я безкрайно съжаление за всичко сторено.

Той се хилеше, облегнат нехайно върху вратата на нейния будоар, без да си направи труда дори да затвори въпреки многобройната прислуга в градската къща. Загарът му беше наситен тъмночервеникав бронз, сякаш бе прекарал цялото лято гологлав под палещото слънце. Косата му бе катранено черна и разчорлена. Никога досега индианският му произход не бе проличавал толкова ясно. Тя сведе поглед, неспособна да се овладее.

Раменете му, поначало широки, изглеждаха още по-внушителни, а ризата беше затъкната небрежно в тесните и избелели дънки, прилепнали плътно към стегнатите бедра. Конците на копчелъка му се белееха предизвикателно — той се бе издул. Побиха я горещи тръпки. Неизбежното сексуално привличане между тях се възцари отново. Мериан си спомни за миналото, облиза устни и промълви:

— Какво искаш?

— А ти как мислиш? — запита той с гръден смях. Презрителният му поглед се спря на твърде недискретно място. — Искам да те обладая.

Желанието я премаза. Тя го познаваше, знаеше какво чувства, колко беше силен…

С три разкрача той я докопа, причинявайки й болка, докато я притегляше нагоре към себе си.

— Все още ли си падаш по това?

Тя заскимтя едновременно от болка и желание, когато той притисна слабините си към нея с умишлена грубост. Могъщият му крак се повдигна внезапно и се вклини между бедрата й, като я издигна нагоре и назад върху тоалетната масичка. Парфюми, пудри и кристали с трясък се разбиха на пода. Главата й се удари в огледалото, без тя да усети. Той се бе надвесил над нея и протягаше ръка към копчелъка си. Тя го наблюдаваше хипнотизирана. Ръката му застина по средата.