— Кажи го.

— Шоз?!

— Кажи го — настоя той с омраза в гласа.

— Прости ми — задъха се тя и разтвори широко бедра, устремена към него с цялото си същество. Сетне погледна нагоре, за да срещне изумителните му сиви очи. — Никога не съм искала да те нараня.

— Лъжкиня! — изсмя се той. Когато разтвори панталоните си, членът му изхвръкна навън. — Лъжецът по призвание си остава лъжец — каза той и проникна в нея.

Тя извика от наслада и болка. Главата й се отметна назад, а една порцеланова купа се вряза в гърба й. Той държеше коленете й широко разтворени и безмилостно тласкаше все по-навътре и по-навътре.

— Ела! — заповяда той.

Тя вече се гърчеше и хлипаше в екстаз, нареждайки страстно името му. „Шоз, Шоз, Шоз!“

Той се измъкна от нея и я сграбчи за косата — от грижливо нагласената й прическа не остана нищо. После подпря коляно в масата, наведе я рязко надолу и навлезе между устните й, докато тя продължаваше да плува сред вълните на оргазма си. Мериан се задъха. Той се устреми навътре и се освободи.

Тя се надигна и го загледа изпитателно. Огромните му длани сръчно закопчаха панталона, а светлите му очи срещнаха погледа й. В чертите на лицето му не се долавяше и сянка от удоволствие. Усмивката му бе жестока.

— Няма ли да ме запиташ за последната година от моя живот, Мериан?

Тя почувства пронизващ ужас и се загърна плътно в халата си. Логика и реалност се противопоставяха една на друга. Не би трябвало да е тук. Не би могъл да е тук. Беше изминала само година. Как ли се бе измъкнал?

— Никога не съм искала…

— Нима? Разбира се, че си го искала.

— Не, Шоз.

— Разполагаше с цели два дена, за да кажеш истината — изсмя се дрезгаво той. — Два дена. Не си ли съгласна, че в моя случай правосъдието беше малко прибързано?