Казвам го, но никой не се смее, а аз стоя като в небрано лозе. Точно в това беше номерът, но аз бях толкова тъп, толкова наивен, че никога не се усещах, че ме поднасят. Веднъж бях в дома на Ръс и един негов приятел, Пипкин се казваше, се наведе от балкона на дневната и пусна котка отгоре ми. Можеш ли да си представиш? Кацна право върху главата ми и ми изподраска лицето. По-късно се сетих, че можеше да ми извади очите. Ръс реши, че това е страхотна шега. Смееше се, Пип също се смееше, а аз запокитих котката през стаята. Ръс се възмути. „Виж какво направи с котката!“ — извика ми. „Виж какво ми направи котката!“ — извиках му аз. Голям майтап беше. Разказа го на всички. И всички се смяха, с изключение на мен.

— Ама че спомен — обади се Смит.

— Всеки ден беше с мен в училище. Най-добрият ми приятел. На обяд изяжда ябълка и казва: „Огризка“. А някое от момчетата отговаря: „Писка“. После Ръс казва: „Кой ти е приятел?“. Всички ме посочваха и той хвърляше огризката със сила по мен. Правеше този номер редовно. Поне веднъж седмично в продължение на една-две години. Огризка писка.

— И това е бил най-добрият ти приятел?

— Разбира се. Най-добрият ми приятел.

Стояха край гроба и отхапваха от ябълките си. Слънцето печеше все по-силно, нямаше никакъв ветрец.

— Има ли още? — попита Смит.

— Не кой знае колко. Понякога през голямото междучасие молех учителката да ми позволи да използвам някоя от пишещите машини, защото нямах своя собствена. Накрая ми се отвори възможност да купя една съвсем евтино, така че близо месец спестявах от парите за обяд. Накрая събрах достатъчно за собствена машина, на която да мога да пиша, когато си поискам. Един ден Ръс ме погледна и каза: „Господи, даваш ли си сметка какво си?“. „Какво?“, попитах го аз, а той отговори: „Ти си баят плодов пай. Да си даваш парите за някаква си проклета пишеща машина. Баят плодов пай“. По-късно често си мислех, че някой ден, когато завърша великия си роман, ще го кръстя точно така. „Баят плодов пай“.