— Каталог? — пита онзи учудено. — Аз съм професионален критик, а не библиограф!

— Това общо взето не е пропуск, тъй като един критик трябва да притежава и квалификацията за съставяне на един използваем каталог.

— Вие май се подигравате!

— Ни най-малко! Готов съм да ви помогна по един пристоен начин, за да не се унижите. Но вие, изглежда, се удивлявате на моята отзивчивост.

— За което имам основание, понеже се нуждая от пари в брой, а не от работа.

— Когато аз се нуждая от пари, си ги заработвам. И тъй като вие не искате да работите, а настоявате за пари, явно се ръководите от максимата, че работата е за един, а парите — за друг.

— От какво се ръководя, хич не ви засяга! Отказвам се и от работата, и от парите ви. Сигурно самият сте затънал в дългове. Един писател, на когото не са останали някакви си мизерни сто я петдесет марки за някой колега в моите очи е кръгла нула, отбележете си това! Servus!

Излиза с презрителен жест и се счита за твърде знатен да затвори вратата след себе си. Аз оставам с потиснатото чувство за «кръгла нула». Един поглед към часовника ми подсказва, че е крайно време да отпътувам за Дрезден, ако не искам да изтърва комисионера на Фезенфелд.

Преди да напусна къщата, поглеждам към градината, където първият ми посетител от днешния ден, гимназистът, се размайва с наслада. Вероятно от отмъщение, дето не го зачетох с желания кичур от Винету, я кара през малините ми. За да не опустоши съвсем храстите, се сбогувам с него по най-бързия начин с препоръката да не пропусне обяда си в Дрезден.

По път за гарата срещам една дама в траур, която ме пита за жилището на хер Май. Описвам й пътя, без да й казвам, че аз съм споменатият. Сторех ли го, щях да изтърва влака. На гарата се лепва за мен един съгражданин, за да ме попита кога може да ме навести. Имал гости от Бреслау