— Какъв беше мъжът ви, преди да стане граничен служител?

— Подофицер. Във франция получи саблен удар по главата. Тя така му натежаваше в последно време, че трябваше да бъде освободен от служба.

Изважда от джоба един хартиен пакет и ми го подава. Съдържал рисунките. Отварям го и плъзгам в ръка листовете един след друг. Те приличат на опити с молив на някой четвъртокласник. Заглавията се отнасят до имена и събития, случили се в моите пътеписи. Ако не бяха те, човек изобщо нямаше да знае какво представляват тези «произведения на изкуството». Клетата жена. Изпитвам сърдечно съчувствие към нея. Сабленият удар е поразил не само главата, но и духа на нейния мъж, макар това увреждане да е излязло наяве едва по-късно. И тя, некомпетентната, е повярвала в неговите способности! Докато обмислям как да й съобщя истината, без да я засегна и й причиня прекалено голямо разочарование, тя отправя очи към мен с безпокоен, почти трескав поглед и изважда, за да ускори навярно благоприятната ми присъда, едно писмо, което пасторът й е написал до мен. Така е, както си помислих. От страданията тя е станала слабоумна и считала за враг всеки, твърдящ, че рисунките не чинят нищо. С нищо не могла да бъде разубедена от идеята й да дойде при мен и да ми предложи картините на висока цена. Налага се да бъда много внимателен и я каня да ми погостува няколко дни, докато обмисля нещата. Тя приема доволна, а аз се отправям към кухнята, за да дам на жена си необходимите указания.

Масата е сложена и ние сядаме заедно с новата обитателка на нашата къща. Едва вкусил супата, трябва да оставя лъжицата, защото пристига местният познат със своите бреслауски гости.