— Човек трябва да го удря повече на пиене отколкото на ядене. Аз ги разбирам из основи тези неща, понеже съм пивовар. Сега ние ще се поогледаме у вас, а после вие ще дойдете с нас да изпием по чаша пилзенско. Който се е нажадувал като вас из Сахара и по другите там места, трябва да пие, да пие, да пие!
— При предпоставката, че има време и желание за тази работа. Аз обаче нямам нито едното, нито другото. А точно днес времето ми е отмерено така скъпернически, че…
Онзи не ме оставя да се доизкажа, а бързо ме прекъсва на думата:
— Как го рекохте? Нямате време? Казвам ви, един писател, на когото биват принасяни толкова любов и признание, трябва винаги да има време за своите читатели. Аз и моята жена тръгнахме от Бреслау за Дрезден специално за да ви видим, а вие дрънкате разни ти ми «нямам време и желание»! Засрамете се!
Като разсъдя правилно, не мога да не му дам право. Та засрамвам се значи, а той с ведра душевност се разпростира върху безценните радости, които ми доставят с привързаността си писмено и лично толкова много хора, и необозримо ми доказва, че съм длъжен да се примиря с неизбежните покрай това малки страдания. От глад и за да заприщя този словесен порой, извиквам, сключил смирено ръце:
— Прав сте, много сте прав! Ай ку гули дихаце, истиряхи си лахциме бехаце!
— Какво означава това и на какъв език е?
— Курманджи кюрдски е и означава: «Който си пожелава роза, трябва да я приеме с бодлите!»
— Правилно, много правилно! Ако приемете моята жена за роза, а мен за бодли, имате и двете неща и всичките ви желания са изпълнени! Чуйте! Не се ли позвъни долу?