— О, там съм настанен превъзходно и съм много доволен.

— Е да, претенциите ви са тъй скромни, понеже сте свикнал да лагерувате на открито при какво ли не време. Но щом като веднъж сте дошли на цивилизовано място, трябва да си отпочинете и да си доставите всякакви удобства. Длъжен сте да го направите заради собственото си здраве. И тялото и духът се нуждаят от възстановяване.

— Именно заради здравето си не желая да живея при крайно противоположни условия, сър.

— Може и да сте прав, но се надявам, че ще приемете поканата ми да останете по време на тукашния си престой в моя дом!

— Извинете, ако ви откажа с най-големи благодарности! Вероятно още утре ще напусна града. Освен това обичам да съм напълно независим и да имам пълна свобода на действие, а остана ли да живея у вас, няма да е така. И още нещо — обещах на Олд Шуърхенд да не ви досаждам.

— Как да го разбирам?

— Познавате ли го добре?

— По-добре от всеки друг. Дори ще ви кажа, че сме роднини.

— Well! Той ме помоли да не разпитвам и да не се интересувам от живота му. Ако остана у вас, вероятно някои неща няма да ми убягнат от вниманието или сам ще отгатна нещичко, което не е необходимо да знам.

— Хм-м! — кимна той замислено. — Наистина, принуден съм да уважа този довод, както и желанието ви за самостоятелност. В такъв случай няма да настоявам, но откровено ще ви кажа, че щях да ви посрещна с много голяма радост.

— Благодаря ви, мистър Уолас! Причината за посещението ми е само да ви попитам дали знаете, къде горе-долу се намира в момента мистър Шуърхенд.

— Тръгна нагоре към «парковете». Най-напред ще отиде до «парка» на Сан Луис.

— Аха! Кога потегли оттук?

— Само преди три дни.

— Тогава ще мога да го догоня.

— Искате да отидете в планините? Да се присъедините към него?