— Така, мои милостиви фройлайн, сега можете да наредите да я отнесат.
Дамите напуснаха своите крепости, на които досега бяха държани в такава страшна обсада.
— Благодарим ти, момче! — извика Цила. — Ти хич не бива да си тръгваш повече от нас.
— Не, оставаш тук при нас! — пригласи Ванка.
— Естествено! — потвърди Фрея. — Той остава, тъй като нали преди всичко трябва да потърси моята бедна Биби, която заради тоя граф падна от прозореца. А после трябва да открие кой ни погоди този номер, защото ние ще си отмъстим…
2. Една безукоризнена троица
Машината изсвири пронизително няколко пъти, колелата заскриптяха под давлението на натегнатите спирачки и пътническият влак навлезе в гората. Когато спря, няколко купета се отвориха.
— Хохберг! Пет минути престой! — прокънтя викът на шафнера.
— Вашият престой май ще трае по-дългичко — рече със суров тон един пътник, който бе седял с един друг в едно отделно купе трета класа. Той носеше формената дреха на амтсвахместър
— На кой му пука — отговори грубо другият. — Тук има някои, дето първо са се пъчили, пък задълго са хвърлили котва. Мисля даже че и вахмистри са оставали тук, отбележете си това!
Говорещият беше една недодялана, набита фигура, облечена в много износена одежда. Под нея носеше груба мрежеста риза. Лицето му беше умито, а косата вчесана, но тази чистота някак не пасваше на мъжа. Създаваше се впечатление, сякаш му е била натрапена. Но което най-много биеше на очи, бе, че той беше «заключен». Ръцете му бяха съединени в железен «брецел»
— Достатъчно! Сега слизаме! — отвърна вахмистърът.
— Де, де, по-полечка! Ще сляза, когато на мен ми е угодно! — прозвуча в отговор.
— Нейсе. Но бързо!
Вахмистърът го избута от вагона. Затворникът се огледа, видя заобикалящата го навалица и помисли, ще може спасение в нея да намери. С един бърз скок се озова посред слезлите пътници и опита да си пробие път през тях.