— От името на управлението…
— А също и от името на господа бога и дружеството на майките — кърмачки — промърмори Валах. — Ох, как ще се наспя днес!
— Да, да — бързо подхвана Мильонер. — Разбира се, разбира се, трябва да си починете. Искам само да ви напомня, че утре в десет е докладът пред разширения съвет, ще присъствуват отговорни лица от…
— Слушайте, Мильонер, поне днес бъдете човек — намръщи се Валах. — Да тръгваме — побутна той Горд.
„И все пак създадох това — помисли Горд. — Все пак го създадох.“
Той погледна Машината. Тя приличаше на заспало във въздуха малко китче. Масленото око гледаше човека, като че ли недоумяваше защо е тук тази подвижна буболечка и какво иска тя всъщност.
— Изтрийте маслото — нареди Горд. — Впрочем не, не трябва…
Като остави „гепарда“ на пътя, Горд бавно навлезе в обагрената есенна гора. Краката му загребваха шумолящите мокри листа. След почерпката по случая главата му беше леко замаяна, а в мислите му се беше загнездила тръпчива мъка. Защо е така? Може би просто се е изморил, измъчил? Или беше чакал този момент прекалено дълго, толкова дълго, че и триумфът вече не го радваше? Не, беше го обхванало нещо друго. Опустошителното чувство, че беше отдал себе си на Машината, прелял се бе в нея до капка и сега краката му носят едно лишено от всякакви желания тяло. Будистите говорят за преселването на душите, а колко по-близо до истината би била идеята за преселването на личността на конструктора в създадената от него техника.
Глупости! Макар че, защо не? Двадесет години от живота си бе отдал на нещо, което сега съществува самостоятелно. То е независимо, както порасналото дете, което рано или късно заявява на баща си: „Край, ти си свободен, отсега нататък живей, както искаш!“
Обратното е, там е работата, че е точно обратното! Отсега той, Горд, ще стане сянка на създаденото. За него ще говорят: „Човекът, който…“ Като че ли е ценен само с това. А може и да е така? Кое е това у него, което го отличава от милиардите човешки същества? Той е обикновен, а създаденото от него е грандиозно. Странно! Нима неговата цялостна и неповторима личност, чувствата и спомените, които са само негови, всичко, с което е живял и живееше, е нищо в сравнение с Машината?