Смъкнатата пижама отхвърча настрани и огледалото равнодушно отрази цялото му кошмарно, немислимо, зелено от главата до петите тяло. Като не можеше да осъзнае веднага внезапния и ужасен факт, Горд още няколко секунди тъпо гледа своето изображение в огледалото, стиснал в пръстите си спокойно димящата, забравена от него цигара.

Телефонът звънеше упорито. Горд дълго време не го чуваше. На края чу и сковано вдигна слушалката.

— Чуй, Валах, с мен е същото…

Но това не беше Валах. Гласът в слушалката ревеше, молеше, хлипаше — не можеха да се разберат думите. „Светът е полудял“ — спокойно помисли Горд.

Светът действително беше полудял, защото ридаещият глас принадлежеше на Мильонер.

Зад прозореца се простираше искрящият сняг. Широките лапи на елите се свеждаха под тежестта на белите наметала, но сините прозрачни сенки напомняха за близката пролет.

— Слушам те — каза Горд, без да се обръща.

— Това е всъщност. — Валах хвърли изгорялата клечка в пепелника, не улучи, но не я вдигна. — Мислиш да спориш с изводите на медицинските светила? Глупаво е.

— И безполезно ли?

— И безполезно. Повтарям по точки. Първо: именно антигравитацията придава на кожата този изумителен жабешки цвят, който къса от света тебе, мене и всички, които са били в контакт с работещата машина. Второ: срещу това, както твърдят медиците, няма защитно средство. Лекарство също. Дали позеленяването е безвредно за здравето? Дори и да е така, вечният зеленикав загар не е никак нормален. Никой не иска да стане зелен негър. Гнусен цвят. Затова антигравитацията няма да съществува. Съжаляваш ли?

— Глупав въпрос…

— Извинявай. Горд се обърна с гръб към прозореца. На яркия фон лицето му изглеждаше черно-зелено.

— Слушай, Валах… Ще ти върна твоя въпрос в малко по-друга форма. За какво живее човек?

— Е, знаеш ли! — Диванът изскърца под Валах, с босата си пета той почеса другата. — Остави тези фантасмагории на философите.