Събуди се без усилие. Щорите бяха спуснати, в полумрака оранжево светеше циферблатът на будилника до главата му. Мъждиво, като в средата на нощта, проблясваше витрината на библиотеката.

Стрелките наближаваха осем. Можеше да не скача, можеше да се поглези както през ваканциите в детството. Главата му беше свежа, отпочинала, мислите течаха плавно, тонът им беше светъл, вчерашното настроение бе забравено.

Без да гледа, Горд включи телевизора. В тишината на стаята нахлу възбуденият глас на говорителя.

— … антигравитацията. Официалният представител на фирмата, господин Мильонер, вчера заяви, че успешното изпитание на антигравитационния двигател на доктор Горд означава революция в техниката на транспорта, строителството, междупланетните полети. „Тежестта е победена! — каза представителят на фирмата. — Скоро човекът без усилия ще достигне най-отдалечените планети на Слънчевата система.“ Подробности не бяха съобщени, но ние се надяваме…

Речта на говорителя беше прекъсната от телефонен звън. Започва се! Като изключи телевизора, Горд вдигна слушалката.

— Да, слушам… Валах? Радвам се да те… Какво, какво? Как така няма да дойдеш на съвещанието? Не разбирам… Какво лице? Слушай, ти просто си прекалил… Какво? Успокой се най-после! Сега ще дойда, чакай ме!

Горд с досада остави слушалката. С Валах вечно се случва нещо. Както при всички трудности, ръката му по навик се протегна към цигарите. Пламъчето на запалката го накара да зажуми. Нервното дръпване опари дробовете му. Горд се закашля, скочи, дръпна щорите, бързо пресече спалнята и ослепен от нахлулата светлина, в бързината закачи с крака си стола.

Като изруга, той машинално разтри удареното място и изведнъж откри, че по плата на пижамата пълзи нещо нелепо, зелено и че това нелепо нещо е собствената му ръка!

Поразен, той продължаваше да гледа как се движат пръстите му, до вчера толкова обикновени, а сега невероятно чужди, страшни, уродливозелени.