— Не ви ли обезпокоих? — чу се на вратата гласът на Мильонер.

Видът на Мильонер беше делови и целеустремен. Той седна, постави чантата в краката си, избърса запотените от студа очила. Трудно можеше да се повярва, че преди няколко месеца този човек ридаеше на телефонната слушалка. Сега той излъчваше самоувереност и дори жабешкият цвят на лицето му изглеждаше не като уродство, а като знак за приобщаване към някаква особено висока каста.

— Господа — започна той стремително, — поръчано ми е да изясня отношението ви към идеята за по-нататъшното използуване на антигравитацията, като се вземат пред вид всички обстоятелства.

— Ние много мислихме върху това — обясни Горд. — Използуването на автоматични антигравитатори е много перспективно в Космоса, тъй като при него се изключва контактът на апарата с хората. Нещо в тази насока…

— Извинете, Горд, бихме желали да разгледате проблема по-широко.

— Тоест?

— Космосът е само една от сферите за приложение на антигравитацията. На Земята, например в строителството…

— Изключено! Трябва да знаете, че както показаха измерванията, спектралният радиус на действието на антигравитационните вълни на инсталациите от типа „подемен кран“ е от един до два километра. Разбира се, в особени случаи, в пустинята…

— И на края, в сферата на транспорта — Мильонер сякаш не чуваше думите на Горд.

Горд сви рамене и хвърли на Валах поглед, в който ясно личеше въпросът: „Ти разбираш ли нещо? Аз не!“

— Моля ви, полудявайте без мен. — Валах размаха във въздуха голата си пета и демонстративно се обърна към стената.

Този жест не направи впечатление на Мильонер.

— Кажете какво мислите по този въпрос? — повтори той. И тъй като Горд гледаше неразбиращо, добави: — Накратко казано, става дума за използуване на антигравитационните машини с участието на хора.