— Намерили сте средство за защита?! — изтръгна се от Горд. Дори Валах обърна глава.

— Не.

— Тогава лекарство?

— Също не.

— Тогава…

— Да, да, да! — възкликна Мильонер. — Не ме гледайте, като че ли… Съществува мнение да се завърши разработката, да се пуснат машините в серия и да се използуват, независимо от страничния ефект.

В стаята стана много тихо.

— Мильонер, вие сериозно ли? — проговори на края Горд.

Резкият смях ги накара да потръпнат. Като прекъсна смеха си, Валах посочи с пръст Мильонер.

— Този господин не умее да се шегува. Та той е човек — магнитофон, нали така, Мильонер?

— Ако обичате!…

— Валах, стига — Горд направи крачка към Мильонер. — Това, което казахте, по-точно това, което чрез вас са казали други, е чудовищно. Разбирате ли вие това?!

— Не — усмивката на Мильонер беше почти тържествуваща.

— Тогава няма за какво да говорим.

— Все пак моля да ме изслушате. Не можете да отречете, че широкото и неограничено използуване на антигравитационните двигатели означава нова ера в техниката. Строителството на жилища, на заводи ще се превърне в детска игра…

— По същество! — изръмжа Горд.

— Накратко казано, вие ясно си представяте какъв е активът. Пасивът е само един: зеленият загар. Дайте сега обективно да преценим.

— Погледнете нашите лица. Погледнете своето лице!

— Това са емоции. Загарът е безвреден. Е, хората ще станат зелени, какво пък толкова? Има хора с бяла кожа, има с черна, жълта, червена. А сега всички ще имат зелена, в края на краищата ще изчезне расизмът.

— Вие сте глупак, Мильонер. Расизмът се обуславя не от цвета на кожата, а от…

— Съгласен съм, съгласен! Аз просто така го казах. Е…

— Момент! Как се почувствувахте, когато станахте зелен? Забравихте ли? Ако тогава, преди изпитанията, ви бяха направили предложение да получите антигравитация, но да позеленеете или да не получите, но да си останете бял — какво бихте отговорили?