Бавно се спускаше все по-надолу. Отначало се боеше, че ще падне в разкрилата се река, но лекият вятър го отвя настрани. Импровизираният парашут хлътна между короните на крайбрежните дървета и плавно спусна зверчето на тревата.
Наоколо се издигаха непознати храсти, гигантски дънери надвисваха над Рим-Тим-Тука. Светът бе необятен и чужд.
Мократа пухена дреха се бе превърнала в лепкав сив парцал. Борис я смъкна и опита да се заеме с комбинезона. Синтетичната материя беше грубо разкъсана отпред, откъдето се бе измъкнало промененото тяло на „Жак“. Нищо, това лесно можеше да се поправи. Оперативните комбинезони се изработваха от самозарастващ материал. Трябваше само да съедини разкъсаните краища и да ги докосне с активатора.
Той порови из джобовете, намери активатора и опита да закърпи костюма, но работата не вървеше. Пухът го обкръжаваше от всички страни, пъхаше се между пръстите му, проникваше по разкъсаните места. След няколко неуспешни опита Борис се отказа. Трябваше да излезе на открито, тогава щеше да се справи за две-три минути. Но засега предпочиташе да остане в прикритието на пухения храст. Чудовищата навярно продължаваха да го търсят и колкото по-рядко се показваше навън, толкова по-добре.
Изтегна се удобно и започна да проверява съдържанието на джобовете. Най-после му бе провървяло. Оперативният костюм съдържаше пълен комплект от снаряжението, което всеки космонавт трябваше да знае наизуст:
— ляв нагръден джоб — санитарен пакет с превързочни материали и комплект антивирусни, антибактериални и антимикотични средства, фолио за подводно дишане;
— десен нагръден джоб — миниатюрна, но достатъчно мощна радиостанция със захранване, предвидено за 280 часа непрекъсната работа;
— ляв раменен джоб — сгъваема дестилираща чаша, комплект универсални филтри и малък дезинфекционен пакет;
— десен раменен джоб — тридневен запас от кондензирана хранителна маса;