Тя се обърна и през отново натегналата в клепките му мъгла Борис видя как в мрака се отдалечава нежният бял гръб с броеницата на гръбнака и острите лопатки, а под него — гъвкаво животинско тяло с бели лебедови криле.
Повече не сънува нищо.
Събуди се изведнъж, бодър и свеж. По цялото му тяло като поток се разливаше нова сила. Утрото бе мъгливо и хладно, но в плътния костюм не усещаше студа. Протегна се, седна и се огледа. Влажна сива пелена закриваше дърветата. Тревата тегнеше от мътно-сребриста роса. Забързано, в надпревара чуруликаха невидими птици.
Внезапно Борис трепна и настръхна въпреки топлината в костюма. Край лявата му ръка лежеше купчинка лимоненожълти кръгли плодове!
И още преди да помисли за нощните си страхове, той се разсмя с облекчение. Оставяйки зад себе си тъмна диря, през тревата се задаваше зверчето, като търкаляше пред себе си още един от плодовете.
Рим-Тим-Тука бе направил избора си.
Животинчето спря край купчинката и настойчиво зацвърча, сочейки ту човека, ту плодовете.
— Благодаря, приятелю — кимна Борис.
Взе един плод и го захапа предпазливо. Навярно заради цвета очакваше да е кисел, но под тънката жилава ципа имаше сипкава гладка маса с вкус на пъпеш. Животинчето го огледа с черните си очички, доволно кимна и на свой ред се зае със закуската.
Когато привърши, Борис стана и се запъти към близкия кръгъл извор. В сянката на надвисналия храст водата се превръщаше в огледало и той отново видя лицето си. Вчерашният напрегнат ден, изглежда, му се бе отразил добре. Макар и брадясало, лицето му имаше съвсем човешки вид, дори белегът като че бе намалял.
Напи се, наплиска лицето си със студена вода и се обърна. Зверчето миеше муцунката си с лапки. Борис се усмихна, наведе се да огледа още веднъж лицето си и замръзна.
На мекия пясък край малкото езерце тъмнееше дълбок отпечатък от лъвска лапа.
Той притисна очите си с пръсти, после отново се вгледа в следата. Сън и действителност се смесваха в съзнанието му. Истина ли беше нощната среща? Или просто бе усетил приближаването на хищника в мрака и дремещият разум го бе изтълкувал посвоему? Не знаеше и като че нямаше сили да мисли за това. Тласкан от смътната, неоформена тревога, Борис се върна към пепелта от снощния огън, прибра животинчето в джоба си и тръгна към края на клона.