Джеймс П. Блейлок
Последният сребърник
На Вики,
На приятеля ми Лю Шайнър — кореспондент и компаньон на сърфа.
А също и на прекрасната Еди, с нейните кученца, колибки за ракуни и кафето.
— … Не, ако помислим, Сър, нима и най-мъдрите мъже в света от всички възрасти — без да изключваме дори самия Соломон — не са имали своите любими занимания: своите състезателни коне, своите колекции от монети или сърцевидни мидени черупки, своите барабани и тръби, своите грънци, своите хербарии и пеперуди? И докато човек се занимава кротко със своето хоби и не принуждава нито мен, нито Вас да тръгнем след него, защо, Сър, всичко това би следвало да ни засяга по някакъв начин?
Книга първа
Втората шега
Не съществува задължение, което ценим по-малко от задължението да бъдем щастливи… По си струва да намериш щастлив мъж или жена, отколкото банкнота от пет фунта.
Пролог
Седеше на задната седалка на шерута — носещо се като вихрушка такси, което се спускаше на пълна скорост от хълмовете край Йерусалим към летище Бен Гурион в Тел Авив. Шофьорът определено бе луд и Пениман се тресеше и люшкаше на задната седалка на стария мерцедес, който вземаше завоите на две колела и преминаваше със скок над дупките по пътя. Усещаше неуютната топлина на кожена торбичка със сребърни монети в джоба си. Денят клонеше към залез, но белите сгради в старата част на Йерусалим пред тях бяха окъпани от слънцето. Малко по-нататък възвишенията на Йерусалим хвърляха сенки върху равнините, простиращи се чак до Средиземно море. Пениман не си спомняше почти нищо. Все пак бяха изминали толкова години.