Но съществуваха и такива, които имаха значение: начинът, по който бе подстригана брадата на даден човек; подозрително навременното откриване на забравени пари в захвърлен портфейл; подслушаният разговор между двама рибари в утринната мъгла, когато един от тях изважда от океана с мрежа за раци бележка с размит мастилен надпис. О, нещата имаха своята скрита логика.
През 1910 година в Айова, почти четиридесет години преди Роуз да се роди, родителите й живееха във ферма. Семейството се състоеше от цяла дузина хора, включително огромната й баба, която беше толкова дебела, че се заклещваше на вратите. А също маса лели и чичовци, включително и леля Наоми, например. Както и чичо Артър, техен съсед. Той не беше точно чичо, но беше стар и верен приятел, който сега живееше на две мили надолу по „Сийл Бийч булевард“, в старческия дом „Спокоен свят“.
Семейното предание разказваше как една есенна утрин на задната веранда се разнесъл оглушителен шум. Сякаш някакво местно земетресение разтърсвало стъклата на прозорците. Времето било задушно и кой знае защо трополенето и раздрусването не изненадало никой, дори и малките деца. Разни буркани паднали от рафтовете в килера и се счупили, парапетът на верандата простенал, а къщата се разтърсила така, сякаш някакво ужасно провидение чакало нетърпеливо на прага, тропало с крак и проверявало джобния си часовник.