Той даде знак с ръка, при което музиката зазвуча отново. След въведението свещениците запяха едногласен химн. За съжаление не можах да запиша текста, защото това щеше да направи впечатление; а думите са се изтрили вече от паметта ми. Те бяха на арабски и призоваваха към чистота, вяра и бдителност.

После мир шейх ханът произнесе кратко слово на свещениците. Той описа с малко думи необходимостта да се предпазят от всеки грях, да правят добро на хората, да не изменят на своята вяра, да се защитават срещу всички врагове.

След това той се отдръпна и седна при нас. Един от свещениците донесе жив петел, който бе вързан за статива с връв. От лявата страна на птицата беше водата, от дясната — огънят.

Музиката отново прозвуча. Петелът подскачаше, без да обръща внимание на околните хора. Тихите звуци на флейтите не го смущаваха, но звукът се усилваше и той се ослуша. Протягайки глава, гой се огледа със зорки, умни очи и забеляза водата. Бързо протегна човка към съда, за да пие. Това събитие беше възвестено със звънливи, ликуващи акорди на тамбурините. Врявата наоколо, изглежда, раздразни птицата. Петелът изкриви врат и забеляза, че се намира в опасна близост до огъня. Помъчи се да се отдръпне, но не успя, защото беше вързан. Разярен, той проточи шия и се разнесе едно високо «Кукуригуу!», към което се присъединиха флейтите и тамбурините. Това може би го накара да сметне, че е призован на музикален дуел. Петелът смело се извърна към музикантите, изпляска с крила и повторно изкукурига. Последва същият отговор и разгорялото се състезание накрая така раздразни птицата, че с крясък тя се отскубна и се мушна в гробницата.

Музиката съпровождаше геройското дело с най-мощно фортисимо. Гласовете на свещениците се извисиха в ликуване и ето, последва и финалът, който измори както музикантите, така и певците. В края на изпълнението кавалите целунаха своите инструменти.