Понякога тези коварни площи, под които дебне смъртта, напомнят на огледало от разтопено олово със синкави оттенъци. Соленият пласт може да е твърд и прозрачен като стъкло на бутилка и при всяка крачка отеква като земята при Солфатара

Струпаните тук-там камъни показват пътя на водачите. Тези купчинки камъни, наречени «гмаир», разбира се, липсват на местата, където в продължение на няколко метра почвата е покрита с вода, с дълбочина, достигаща до гърдите на кон. Преди в езерото Ал Кебир за маркиране на пътя са използвали забучени в дъното палмови клони. Клонът на финиковата палма се нарича джерид и на това обстоятелство всъщност езерото дължи своето общоприето име.

Впрочем соленият слой на езерото съвсем не е еднообразна, плоска равна повърхност. Тъкмо обратното, тя е на вълни, които достигат до трийсет метра височина. Гребените на тези земни вълни всъщност са пътеките, които керваните използват, а между тях в дълбоките места дебне гибелта. Дори и при умерен вятър соленият слой става неустойчив и водата изтича през различни отвори и дупки със силата на извор.

Ето тази приветливо блещукаща, но коварна равнина се намираше от лявата ни страна, докато следвахме пътя си към Крие, откъдето една пътека водеше през соленото езеро за Фет-наса към срещуположния полуостров Нифсауа. Халеф протегна ръка и посочи надолу.

— Виждаш ли соленото езеро, сихди? Минавал ли си някога през него?

— Не.

— Тогава трябва да си благодарен на Аллаха, защото иначе щеше да си при прадедите си! А ние наистина ли трябва да минем от другата страна?

— Разбира се.

— Бисмиллях! (В името на Бога!) Приятелят ми Садек сигурно е още жив.