— Кой е той?

— Садек е най-известният водач през Шот ал Джерид. Той е от племето мерсиг и е роден в Муи Хамад, но живее в Крие със сина си, който е смел млад мъж. Няма друг, който да познава соленото езеро така добре, и само на него бих могъл да те поверя, сихди. Сега направо към Крие ли ще яздим?

— Колко ни остава дотам?

— Малко повече от час.

— Тогава хайде да завием на запад. Трябва да видим дали ще можем да открием следите на убийците.

— Наистина ли смяташ, че са отишли в Крие?

— Те сигурно също са пренощували на открито и вече са пред нас, за да минат през соленото езеро.

Изоставихме пътя, по който вървяхме, и поехме право на запад. Близо до пътеката видяхме много следи, които трябваше да пресечем, но след това те намаляваха, а после изведнъж изчезваха. А най-накрая, където пътеката водеше към Ал Хама, забелязах в пясъка следите на два коня и щом ги огледах най-внимателно, стигнах до убеждението, че са тези, които търся. Вървяхме по тях, докато наближихме Крие, където обаче те се изгубиха в широкия път.

Халеф се беше умълчал.

— Сихди, да ти кажа ли нещо?

— Какво?

— Все пак е добре човек да може да чете в пясъка.

— Хубаво е, че си го проумял. Но това там е Крие! Къде е жилището на приятеля ти Садек?

— Следвай ме!

Яздихме около селището, което се състоеше от няколко палатки и колиби в сянката на високи палми, докато стигнахме до група бадемови дървета. Под тях имаше широка, ниска къщичка, от която при пристигането ни излезе един арабин, който радостно се запъти към моя дребничък Халеф.

— Садек, братко мой, любимецо на Пророка!

— Халеф, приятелю, благословен от Пророка! После арабинът се обърна към мен.

— Добре дошли! Влезте в къщата ми, тя е ваша. Приехме поканата. Садек беше сам и ни поднесе какви ли не неща да се подкрепим и ние здравата си похапнахме. Накрая Халеф реши, че е дошло време да ме представи на приятеля си.