— Манах ал Барша, познаваш ли този човек? — попитах аз, сочейки към мюбарека.

— Аллах да те прокълне! — процеди той през зъби.

— Баруд ал Амасат, а ти познаваш ли го?

— Дано паднеш от моста на смъртта във вечния ад! — изкрещя той ядосано.

Тогава се обърнах към тъмничаря:

— Твоето престъпно деяние е само това, че освободи този пленник. Наказанието на тези двамата ще е голямо, но твоето ще бъде по-леко, ако покажеш, че не си твърдоглав грешник. Кажи ми истината! Познаваш ли този човек?

— Да — призна той, след кратко колебание. — Това е старият мюбарек.

— А знаеш ли истинското му име?

— Не.

— А твоите двама съучастници познават ли се с него?

— Да. Манах ал Барша често е ходил при него.

— Аз трябваше да бъда убит в Мелник, нали?

— Да.

— И днес беше взето същото решение. Искахте да ме убиете в затвора.

— Така е.

— И още нещо. Докато ти показваше на Ибарек и хората му фокуси с карти, другите двама го обраха, нали?

— Не аз, другите го направиха.

— Добре! И ти си участвал колкото тях, защото благодарение на теб кражбата е била сполучлива. Чух достатъчно.

Обърнах се към коджабашията и го попитах:

— Е, не бях ли прав? Не са ли крадците в развалините?

— Ефенди, ти вече си ги бил открил, когато ми разказа за тях.

— Така е! Но това, че съм ги намерил толкова бързо, е доказателство, че си можел много лесно да изпълниш дълга си. Тези трима души трябва да бъдат отведени в затвора и добре охранявани. Още рано сутринта ще изпратиш на махреджа съобщение, към което и аз ще добавя своето. Тогава той ще реши какво да се предприеме. Ибарек, я погледни тук на земята! Мисля, че са твоите откраднати вещи.

Съдържанието от джобовете и поясите на тримата пленници беше подредено от нас на три купчинки. Като видя предметите си, Ибарек засия. Той искаше да си ги вземе, но коджабашията заяви: