— Този човек, когото смятате за светец — продължих аз, — е съучастник на Жълтоликия, дори самият той може да е това лице. Колибата му е свърталище на крадци и разбойници, което по-късно ще ви докажа. Той кръстосва из страната, предрешен в най-различни одежди, за да търси възможности за престъпления. Той и просякът Бусра са едно и също лице. Ето тук, под мишниците си, е вързал патериците. Като ходи, те се удрят една в друга и вие си мислите, че тракат костите му.

Вижте и перуката, която носи, когато се преобразява в просяк.

Изпразвах джобовете му един след друг, разглеждах отделните предмети и обяснявах предназначението им:

— Това е кутия с оцветено брашно, с помощта на което лицето му бързо променя цвета си. Виждате парцала, с който след това бързо се избърсва. Ето и шише, все още пълно до половината с вода, за да може в случай на нужда да се измие и на такива места, където няма вода. А сега — да, какво е това? Две полусфери от гума. Слага си ги в устата, когато се представя за просяка. Така лицето му става по-закръглено. Познавате ли различните цветове на кафтана му? Щом се предрешва като просяк, го обръща с тъмната страна навън и го увива около тялото си. Тогава дрехата му прилича на стар парцал. Да сте срещали някога мюбарека и просяка заедно? Сигурно не сте. Не е било възможно, защото двамата са един и същи човек. И не се ли е появил мюбарекът за първи път по тези места, когато е дошъл тук и просякът?

Изглежда, последните две доказателства бяха много убедителни, защото от всички страни се чуха възгласи на учудване и одобрение.

От един от джобовете му извадих малък вързоп. Като размотах скъсания парцал, се показа гривна от старинни венециански златни цехини. На светлината на огъня видях на лицевата страна лика на свети Марко, подаващ знамето с кръста на дожа

— А това е билезик