Халеф го удари още няколко пъти така силно, че мюбарекът неистово изрева.

— Аферим, аферим! (Браво, браво!) — викаха същите хора, които само преди няколко мига бяха готови да се нахвърлят срещу мен.

Коджабашията не знаеше нито какво да прави, нито какво да каже. Остави ме аз да се оправям. Но бързо използва случая и отново седна на служебния си стол. Така поне спаси честта си. Неговите съветници мълчаха. Изглежда, се чувстваха неудобно. Заптиетата разбраха, че моето положение се стабилизира и използвайки произхождащата от това предпоставка — че съм вече в добро настроение и не бих могъл да бъда опасен за тях, — един след друг започнаха да се приближават.

— Завържете го! — заповядах им аз. — Вържете му ръцете! Те моментално се подчиниха и никой от присъстващите съдебни заседатели не възрази срещу моя произвол.

Мюбарекът разбра, че е в негов интерес да се подчини. Остави се да го вържат, без да оказва съпротива, а после седна на мястото си и се сви. Съдебните заседатели бързо станаха. Не искаха да делят пейката с изобличен престъпник.

— А сега за твоята присъда — казах аз на коджабашията. — Познаваш ли законите на твоята страна?

— Разбира се, че ги знам — отвърна той. — Учил съм в цивилното висше училище.

— Не вярвам.

— Защо? — попита той обидено. — Знам цялото духовно право, основаващо се на корана, на суна и решенията на първите четирима халифи.

— А запознат ли си и с мюлтека ел бухур, вашия граждански кодекс и законник за криминалните престъпления?

— Да. Съставен е от шейх Ибрахим Халеби.

— Щом наистина знаеш тези разпоредби, защо не ги спазваш?

— Винаги, и днес също, строго съм се придържал към тях.

— Не е вярно. Там е записано, че преди да произнесе присъдата си, съдията е задължен да осигури защита дори и на най-злия престъпник. А вие осъдихте моя приятел и спътник, без да му дадете възможност да каже и една дума. Така че присъдата ви е невалидна. Освен това на процеса трябва да присъстват всички обвиняеми и свидетели, което също не беше спазено!