Антония не се харесваше; всъщност не знаеше, че е красива. През целия й живот, когато някой я срещнеше, казваше нещо от рода на: „Колко жалко, че не приличаш на майка си“ или „Ти си висока като брат си, но помня, че майка ти бе изящна като котенце“.

— Не всички те са дами, скъпа — обяви сухо баба й. — И най-малко от всички самата Джорджина! Освен това няма да се състезаваш с жените, а с мъжете. Лицето на „Скифи“ Скефингтън бе скрито под пласт белило, а от него вонеше на парфюм. Всички са се побъркали в стремежа си към ексцентричност. Но какво ли се чудя, щом самият крал Джордж е луд! — Без да спре дори да си поеме дъх, баба й продължи: — Така, а сега да повикаме Моли. Искам да видя как изглежда новата ти бална рокля.

Антония усети надигащото се нетърпение. Само допреди няколко седмици всяко напускане на Стоук и отиване в лондонската им къща бе за нея възможност да обикаля книжарниците за творби, посветени на представителни сгради, на техните градини и мебелировка, все неща, които я омагьосваха. Но тогава баба й лейди Розалинд Рандолф и нейната най-голяма приятелка, лейди Франсис Джърси, решиха, че тя вече е достатъчно голяма за първия си сезон. И изведнъж, вместо да прекарва както досега дните си в езда и разходки с лодка със своя близнак Антъни, се наложи да изтърпява няколкочасови проби на балните си рокли, да взема уроци по танци и да слуша съвети как да завърти главите на богатите млади лордове, така че да поискат ръката й.

Слугинята пристигна и сребристобялото творение от тюл бе облечено върху фустите на младото момиче, косите му бяха скрити под модно накъдрената перука. След това доближиха до лицето й стъкленицата с пудра, която бе нанесена щедро навсякъде и накрая поставиха внимателно изкуствената бенка до устните й.

Трите глави се обърнаха едновременно към входа на спалнята, дочули стъпките на Антъни, който очевидно се прибираше от езда. Тъмнокосият младеж се появи на вратата, пъхнал ръце в джобовете си; мелодийката, която си свиркаше, замря.