— Тони, това ти ли си? — попита изненадано той.

Сестра му се усмихна и на бузите й се появиха трапчинки.

— Тони, наистина съм аз. Ти какво си помисли?

Двамата се наричаха един друг Тони и това объркваше другите. Всъщност точно тази бе причината да го правят още от детските си години.

— Не ми харесва — заяви безцеремонно той.

Лицето на Антония помръкна.

— Приличаш на сватбена торта!

— О-хо — пошегува се Роз, — вече чуваш сватбени камбани и това ще те лиши от твоя помощник-капитан на платноходката, няма да има кого да командваш. Антъни, поведението ти е твърде егоистично.

— Аз съм мъж — усмихна се широко внукът. — Би трябвало да съм егоист.

— За теб е лесно, скъпи. Ти ще наследиш всичко това, без дори да си помръднеш пръста, но сестра ти трябва да се омъжи, и то добре, ако желае да има собствен дом и титла за първородния си син.

Младежът възрази:

— Роз, та ние сме едва на шестнайсет години! Дори мисълта за брак ме изпълва с ужас.

— И така би трябвало да бъде, глупчо. Ще изминат още няколко години, преди да си готов да се обвържеш, докато Антония вече е узряла за брачния пазар.

Антония обаче не беше узряла; чувстваше се неспособна за тази задача. И баба й, и майка й бяха омаяли мъже с титли и те ги бяха отвели пред олтара горе-долу на същата възраст като нейната. Знаеше, че почти няма шанс да срещне някого тук, далеч от големия град и отправи благодарствена молитва, задето бе получила възможност да участва в тазгодишния лондонски сезон.

— Тази мисъл плаши и мен, Тони. И аз не съм по-готова за брак, но съм развълнувана заради предстоящите празненства, на които ще присъствам.

— Не приличаш на майка си. На твоята възраст Ив смая цялото общество и предизвика дяволски голям скандал.

Някога Ивлин бе сгодена за Робърт Лам, но когато баща му почина и по-големият брат на Робърт — Ръсел, наследи титлата и Лам Хол, тя побърза да му пристане и стана главна тема за разговор на висшето общество.