Поданиците роптаели, когато прекалено многото киберврагове унищожавали техните селища и градове, когато синтетичният неприятел ги поливал с течен огън, а дори се осмелявали да изразяват своето недоволство и когато самият крал, настъпвайки като техен спасител и унищожавайки изкуствения неприятел, превръщал по време на щурмовете в пепел всичко, което му се изпречвало на пътя. Оплаквали се и в такива случаи, неблагодарниците, макар че това се правело за тяхното избавление.

Но омръзнали на краля военните игри на планетата и той решил да отиде по-нататък. Вече му се привиждали космически войни и походи. Планетата му имала голяма луна, цялата пустинна и дива. Кралят обложил поданиците си с високи данъци, за да натрупа средства, с които възнамерявал да създаде на луната цели войски и да има нов театър на военните действия. Поданиците му плащали данъците дори с удоволствие, разчитайки на това, че крал Партобон повече няма да ги освобождава с киберматите и няма да изпробва върху техните домове и глави оръжието си. И ето че кралските инженери създали на луната превъзходна изчислителна машина, която трябвало на свои ред да сътвори всякакви войски и самострелно оръжие. Кралят веднага изпробвал и така и иначе изправността на машината, а един път й наредил по телеграфа да направи електрически скок, защото бил любопитен дали е вярно, че може всичко, както му казват инженерите. Ако може всичко, помислил си той, нека да скача. Но съдържанието на телеграмата се получило с малка грешка и машината прочела заповед да направи не електрически скок, а електрически змей

По това време кралят водел още една кампания, защото освобождавал провинциите на кралството, завзети от киберпехотинци. Затова изобщо забравил за заповедта, дадена на лунната машина, докато от луната към планетата не започнали да летят огромни скали. Изумил се кралят, защото една скала паднала и върху крилото на двореца, като му унищожила колекцията от кибернали, джуджета-роботи с обратна връзка. Силно разгневен той телеграфирал веднага на лунната машина: как смее да прави така. Но тя не отговорила, защото изобщо не съществувала: змеят я погълнал и я превърнал на своя опашка.