Кралят изпратил веднага на луната цяла въоръжена експедиция, начело на която поставил друга изчислителна машина, също много мъжествена, за да унищожи змея, но само се видял блясък, чул се гръм и от машината и експедицията не останало нищо. Защото електрозмеят не воювал на ужким, а съвсем наистина, и имал най-лоши намерения към кралството и краля. Изпращал кралят на луната генерали-кибернали, полковници-киберовници, накрая изпратил дори и един кибералисимус, но и той не свършил нищо. Само малко по-дълго продължил сблъсъкът, който кралят наблюдавал през телескоп, поставен на дворцовата тераса.

Змеят нараствал, а луната ставала все по-малка, защото чудовището я ядяло на парчета и я превръщало в собствено тяло. Виждал кралят, а с него и поданиците му, че нещата отиват на зле, защото не остане ли почва под нозете на електрозмея, несъмнено ще се нахвърли върху планетата и върху тях. Тревожел се много кралят, но не виждал изход и не знаел какво да прави. Да изпраща машини, не върви, защото ще ги изгуби, а сам да тръгне, също не става, защото е страшно. Изведнъж той чул, а била дълбока нощ, как телеграфният апарат в дворцовата спалня почуква. Апаратът бил кралски, целият златен, с брилянтов писец и свързан с луната. Скочил кралят и бегом при него. А апаратът, чук-пук след чук-пук, предал следната телеграма: «Електрозмеят съобщава, че Полеандър Партобон трябва да си обира крушите, защото той, змеят, възнамерява да седне на трона му!»

Изплашил се кралят, затреперил целият и както бил в нощните се хермелинови одежди и по пантофи, изтичал до подземието на двореца, където се намирала стратегическата машина, стара и много мъдра. До този момент не й бил искал съвет, защото още преди появата на електрозмея се скарал с нея за някаква военна операция. Сега обаче не му било до разправии, защото искал да спаси трона и живота си!